Subscribe to newsletter

Subscribe to the newsletter and you will know about latest events and activities. Podpisyvayse and you will not regret.

В ерата на роботите училищата учат децата ни да бъдат излишни

Автор: Джордж Монбиът

В бъдеще, ако искате работа, трябва да бъдете колкото е възможно по-различни от машина: креативни, критични и със социални умения. Тогава защо децата ни ги учат да се държат като машини?

Децата се учат най-добре, когато преподаването е в хармония с природната им жизнерадост, енергия и любопитство. Тогава защо биват подреждани в редици и принуждавани да седят мирно, докато главите им се пълнят с факти?

Когато станем възрастни, успяваме чрез сътрудничество. Тогава защо сътрудничеството на тестове и изпити се нарича измама?

Правителствата твърдят, че искат да намалят броя на децата, които се изключват от училищата. Тогава защо техните учебни програми и тестове са толкова ограничени, че отчуждават всяко дете, чието съзнание не работи по точно определен начин?

Най-добрите учители използват характера, креативността и вдъхновението, за да задействат инстинкта за усвояване на познания на децата.

Тогава защо характера, креативността и вдъхновението се потискат от задушаващия режим на микро мениджмънта?

Както Греъм Браун-Мартин обяснява в книгата си „{Повторно} изобретеното учене“, съществува обща причина за тези превратности. Нашите училища са проектирани да произвеждат работната сила, която е била необходима за заводите от 19 век. Желаният продукт са били работници, които седят тихо на пейките си по цял ден, които се държат по един и същи начин, произвеждат едни и същи продукти, подчиняват се на наказанията, ако не успеят да постигнат изискваните стандарти. Сътрудничеството и критичното мислене са били точно това, което собствениците на заводите са искали да обезкуражат.

Що се отнася до релевантността и полезността, със същия успех можем да обучаваме децата да работят с предачна машина. Училищата ни преподават умения, които не само са излишни, но и са контра продуктивни. Децата ни безпричинно страдат от тази отричаща живота, дехуманизираща система.

В момента буксуваме със социален инженеринг на индустриална работна ръка в пост-индустриална ера

Колкото по-нерелевантна става системата, толкова по-твърдо трябва да се налагат правилата и толкова по-голям стрес създават. Рекламата на едно училище в притурката за образование на Times задава въпроса: “Харесват ли ви реда и дисциплината? Вярвате ли, че децата трябва да се подчиняват всеки път? … Ако това е така, то ролята на директор по наказанията може да е подходяща за вас”. Да, много училища имат проблеми с дисциплината. Но е изненадващо, когато децата, които кипят от енергия и вълнение, биват ограничавани на място като пиленца  в люпилня?

Сега учителите масово напускат професията, тяхното обучение бива пропиляно, а кариерите им биват унищожени от твърде големия обем работа и съсипващия духа режим на стандартизацията, тестовете и контрола отгоре надолу. Колкото по-малко автономност им се позволява, толкова повече биват обвинявани за провалите на системата. Задава се огромна криза с наемането на персонал, особено по изключително важни предмети като физика и дизайн и технология. Това правителствата наричат ефективност.

Всеки опит за промяна на системата,  така че децата да бъдат подготвени за вероятните изисквания на 21 век, вместо за тези от 19 век, се демонизира от страна на правителствата и вестниците като „социален инженеринг”. Да, разбира се, че е. Всяко преподаване е социален инженеринг. В момента буксуваме със социален инженеринг на индустриална работна ръка в пост-индустриална ера. С Бетси ДеВос, Министър на образованието на Президента Доналд Тръмп и носталгичното правителство във Великобритания има вероятност ситуацията да се влоши още повече.

Когато им се позволи да приложат природната си креативност и любознателност, децата обичат да учат.

Те се учат да ходят, да говорят, да се хранят и да играят спонтанно като гледат и експериментират. След това тръгват на училище и потискаме този инстинкт като ги слагаме да седят, храним ги насила с инертни факти и изсмукваме живота от тях с тестове.

Няма една единствена система за добро преподаване на деца, но най-добрите имат нещо общо и то е: те разкриват богати светове, които децата могат да изследват по свои собствени начини, те развиват интересите им чрез помощ, вместо чрез системно обучение. Например, Академия Есса в Болтън предоставя на всеки ученик iPad, на който те могат да създават проекти, да споделят материали с учителите и помежду си, и да се свързват с учителите по въпроси, свързани с домашните. Като намалява рутинните задачи, тази система дава възможност на учителите да предоставят на децата индивидуална помощ.

Други училища отиват в противоположната посока като извеждат децата навън и използват природата, за да ангажират интересите им и да развият менталните и физическите им възможности (движението Горско училище популяризира този метод). Но въпросът не е високи или ниски технологии; въпросът е, че светът, в който навлиза детето, е богат и достатъчно разнообразен, за да възбуди любознателността им и да им позволи да открият начин за усвояване на познания, който най-добре отразява характера и уменията им.

Има много преподавателски програми, разработени за работа с децата, а не против тях.

Например, Мантията на експерта ги насърчава да сформират екипи за проучване, решаване на измислена задача, която излиза извън рамките на традиционните предмети, като например да ръководят пристанище за контейнери, да разкопаят гробница или да спасят хора от бедствие. Подобен подход, наречен В търсене на познания (Quest to Learn), е базиран на начина, по който децата сами се учат да играят игри. За решаването на сложните задачи, които им се поставят, те трябва да получат много информация и да придобият много умения. Те го правят с вълнението и упоритостта на геймъри.

Подходът Реджио Емилия, създаден в Италия, позволява на децата да разработят своя собствена учебна програма, базирана на онова, което ги интересува най-много, като откриват предметите, с които се сблъскват в този процес с помощта на учителите си. Училищата Ашока Чейнджмейкър третират съпричастността като „основополагащо умение, наравно с четенето и математиката” и я използват, за да развият открито, гъвкаво сътрудничество, което те вярват, че ще бъде ключово умение в 21 век.

Първото мулти расово училище в Южна Африка, Уудмийд, е разработило напълно демократичен метод на преподаване, чиито правила и дисциплина се наблюдават от съвет на учениците. Неговата програма за интегрирано обучение, като например новата система във Финландия, премахва традиционните предмети в полза на изследването от страна на учениците на определени теми, като например златото или взаимоотношенията, или океана. Сред завършилите това училище са някои от най-напредничавите мислители, политици и бизнесмени в Южна Африка.

В държави като Великобритания и Съединените щети такива програми успяват, независимо от системата, а не заради нея.

Ако тези правителства целят да гарантират, че децата намират ученето за трудно и болезнено, то те не биха могли да се справят по-добре. Да, нека да има известен социален инженеринг.

Нека да проектираме децата извън фабриките и да ги въведем в реалния свят.

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *