Subscribe to newsletter

Subscribe to the newsletter and you will know about latest events and activities. Podpisyvayse and you will not regret.

Интуитивно, критично и аналитично мислене в началното училище

Списанието на „Aсоциация Монтесори Интернешънъл“ (A.M.I.) 2014 – 2015 г., тематично издание: „Основите на Монтесори за креативната личност“ съдържа статия със заглавие „Интуитивно и аналитично мислене“ от Джером Брюнър. Публикувана е за първи път в „Образователният процес“ (The Process of Education), 1960 г. След като я прочетох, се замислих за децата в началното училище и трите различни вида мислене: интуитивно, критично и аналитично. Анализирането на тези три различни вида мислене е въпрос от критично значение, който често не се дискутира и дори може да се практикува интуитивно от някои, без дори те да го свързват с класната стая. Моите разсъждения и проучвания по тази тема няма да бъдат изчерпателно изложени в този блог пост. Целта ми е да продължа дискусията, да ви вдъхновя с полезна информация и да отида в класна стая – нещо, което трябва да направим. Ще засегна всеки вид мислене, поне едно приложение в класната стая, и ще приканя за целенасочено предоставяне на възможности на нашите ученици да практикуват и разпознават тези видове мислене.

Dictionary.com дефинира критичното мислене като дисциплинирано мислене, което е ясно, рационално, отворено и подкрепено с доказателства. Изследванията сочат, че тази дефиниция се е променяла през десетилетията, но едно нещо е останало константно. Това е необходимостта да се осигурят ефективни решения на сложни проблеми. Класната стая в началното училище предоставя възможности за насърчаване на това умение цял ден. Нека погледнем характеристиките на честност и справедливост. В класната стая постоянно възникват конфликти и въпроси. Това, което едно 6 или 7-годишно дете намира за честно и справедливо, може да не е достатъчно или еквивалентно честно и справедливо за дете на 11 или 12 години. Груповите дискусии много добре показват различните гледни точки и позволяват на децата да преживяват какво мислят различните възрасти по една и съща тема. Но ето един пример за възможност на четири очи.

Screen Shot 2017-03-01 at 7.59.16 AM

„Г-н Мат, защо малките деца никога не вършат никаква работа, не чистят?“, пита ме една ученичка. Отговарям, че „Първо в нашата класна стая няма малки деца (с усмивка). Нека видя дали разбирам какво искаш да ми кажеш с въпроса си. Имаш предвид, че децата в началното училище никога не вършат никаква работа и не чистят. И какво искаш да кажеш с думата „никога“ – че аз не ги уча, че те не слушат и че не е честно ли?“ Тя ми отговори: „Не, знам, че ги учите, а те никога не вършат никаква работа и не чистят“. Затова попитах: „Тогава какво имаш предвид?“

„Те могат да шумят и бягат повече от нас и в сравнение с нас, по-големите деца, не помагат в чистенето.“ Отговорих й така: „Това са добри наблюдения. Точно за това се сещам и аз, когато ми казваш тези неща. Когато ти беше на тяхната възраст, ти се държа по същия начин. Дразнеше се на по-големите деца за това, че те ти се дразнят. Затова се събираше повече с децата, които бяха на твоята възраст и по-малки от теб. По същия начин, по който идваш при мен сега, тогава идваха децата, които си спомняш. Те казваха същото нещо за теб и твоите приятели.

Както и да е. Спомняш ли си как сме си говорили за това как хората си приличат по много неща? На възрастта на всички деца в тази класна стая е много важно да си честен и справедлив. И това, което ти смяташ за нечестно и несправедливо, някои от по-малките деца могат да смятат за честно и справедливо“. Но как е възможно това?“, попита ме тя. Аз й казах следното: „Нека ти задам един въпрос. Какво можеш да направиш, за да намериш решение на проблема и да се почувстваш по-добре?“

След като помисли малко, тя заключи: «Мога да седна и да поработя малко с тях, мога например да съм им помощничка за част от деня и докато се чисти. Ако има други, които се чувстват по същия начин, можем да помагаме на по-малките деца.“ „Нещо друго, което трябва да имаш предвид, е дали ги съдиш въз основа на твоите стандарти за вършене на работа и чистене, а не на възможностите, които може да има едно седемгодишно дете.“ Със смаяно изражение тя ми каза: „Никога не съм мислила за това по този начин.“

„Оценявам, че идваш при мен с въпрос от голямо значение за теб, който винаги възниква в класната стая в началното училище. Възможно е да има още неща, върху които да помислиш по тази тема. Кой знае – можеш да помогнеш процесите в тази класна стая да се променят към по-добро, отколкото са в момента.“ С това ученичката беше доволна и отговори: „Добре, г-н Мат“ и продължи да работи.

През годината наистина разсъждавах за различните видове мислене и за това как те изглеждат все по-невидими в учениците през последните няколко години, поне по-слабо видими, отколкото си ги спомнях, когато започнах да преподавам. Затова го направих своя мисия – да се разровя по-дълбоко в разбирането за различните видове мислене и това как целенасочено да ги насърчавам в класната стая. Така реших да пиша за интуитивното, критично и аналитично мислене.

Автор: Matthew Simberg

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *