Subscribe to newsletter

Subscribe to the newsletter and you will know about latest events and activities. Podpisyvayse and you will not regret.

Музикалното обучение помага на детския мозък да се развива по-бързо

Ново проучване показва, че музиката може да ускори развитието на мозъка при децата особено в областите, свързани с развитието на езика и обработването на звука.

Петгодишното проучване на Южнокалифорнийския университет открива съществени разлики между деца, които са се учили да свирят на музикален инструмент, и тези, които не са.

IMG_8629

Обучението по музика ускорява развитието на мозъка при децата, особено в областите на мозъка, които отговарят за обработването на звука, развитието на езика, възприемането на речта и уменията за четене според първоначалните резултати от петгодишно проучване на учени невролози от Южнокалифорнийския университет.

Институтът за мозъка и творчеството (Brain and Creativity Institute) при Южнокалифорнийския университет започва петгодишното си проучване през 2012 г. в партньорство с Асоциацията по филхармония в Лос Анджелис и Сърцето на Лос Анджелис (HOLA), за да изследва влиянието на обучението по музика върху социалното, поведенческото и когнитивното развитие на децата.

Тези първоначални резултати от проучването, публикувани наскоро в списанието Developmental Cognitive Neuroscience, са доказателство за ползите от музикалното образование във времена, когато много училища в страната или са отстранили от програмите си, или са редуцирали часовете по музика и изкуство. Проучването показва, че обучението по музика ускорява съзряването на слуховия път в мозъка и повишава неговата ефективност.

Интересува ни много въздействието на обучението по музика върху когнитивното, социално, емоционално и умствено развитие на децата“, казва Асал Хабиби, водещ на проучването и старши научен сътрудник в Института за мозъка и творчеството при Южнокалифорнийския университет, Колеж за литература, изкуство и наука „Дорнсайф“. „Тези резултати сочат, че децата с музикално обучение са по-точни в обработването на звуци спрямо останалите две групи за сравнение.“

За това дълго проучване учените невролози наблюдават развитието на мозъка и поведението в група от 37 деца от кварталите със семейства в неравностойно положение на Лос Анджелис.

Тринадесет от децата на 6 или 7 години започнали да се обучават по музика по програмата на Youth Orchestra Los Angeles program при HOLA. Програмата за обучение по музика на общността е вдъхновена от метода El Sistema, в който е участвал Густаво Дудамел, диригент на филхармоничен оркестър в Лос Анджелис, когато е растял във Венецуела.

Изучаване на цигулка

neurodevelopment-music-training-neurosciencenews

Децата се учат да свирят на музикални инструменти като цигулка в ансамбли и групи и практикуват до седем часа седмично.

Учените сравняват малките музиканти с връстниците им от други две групи: 11 деца, които тренират футбол и 13 деца, които не участват в никакви извънучилищни занимания.

Учените невролози използват няколко начина, за да наблюдават промените в тях, докато растат: ЯМР за наблюдение на промените чрез сканиране на мозъка, ЕЕГ за проследяване на електрическата активност на мозъка, поведенчески тестове и други подобни техники.

За две години от проучването невролозите открили, че слуховите системи на децата, следващи програмата по музика съзряват по-бързо у тях, отколкото у другите деца. Финото настройване на техните слухови пътища ускорило развитието на езика и уменията им за четене, както и други способности – потенциален ефект, който учените продължават да изследват.

Подобрената зрялост се отразява върху увеличаването на невропластичността – физиологична промяна на мозъка в отговор на средата му – в този случай музикална среда и обучение по музика.

Музиката стимулира слуховата система“, казва Хабиби. „Тази система участва и в общото обработване на звука, което е в основата на развитието на езика, уменията за четене и успешната комуникация.“

От ухото до мозъка

03JPWRIT1-articleLarge

Слуховата система свързва ухото ни с мозъка, за да обработи звук. Когато чуем нещо, ушите ни го възприемат под формата на вибрации, които той превръща в сигнал. След това този сигнал се изпраща до мозъчния ствол, до таламуса в центъра на мозъка и навън към крайното си местоназначение –  първичната слухова кора, разположена близо до страничните части на мозъка.

Напредъкът в развитието на слуховия път на едно дете може да се измери чрез ЕЕГ, която проследява електрическите сигнали, по-специално тези, които се наричат „слухови евокирани потенциали“.

В това проучване учените се фокусират върху евокиран потенциал, наричан P1. Те проследили амплитудата, т.е. броя на невроните, както и латентността – скоростта, с която сигналът се предава. Двете измервания показват зрелостта на слуховите пътища на мозъка.

Когато децата се развиват, амплитудата и латентността на Р1 се понижават. Това означава, че те могат по-ефективно да обработват звуци.

В началото на проучването и две години след това децата направили задача, измерваща техните способности за различаване на тонове. Докато ЕЕГ отразявала електричните сигнали, те слушали тонове на цигулка, тонове на пиано и едночестотни (чисти) тонове.

Децата извършили и задача за разграничаване на тон и ритъм, при която трябвало да различат подобни и различни мелодии. Те чули два пъти 24 мелодии в произволен ред и били помолени да посочат кои се различават по тон и ритъм и кои са еднакви по тон и ритъм.

Децата, които се обучавали по програмата youth orchestra по-точно откривали промените в тона на мелодиите, отколкото другите две групи. И трите групи лесно определили кои са еднаквите мелодии. Но децата с музикално образование имали по-малко амплитуда на потенциала Р1 в сравнение с другите деца, което сочи по-бързо съзряване.

„Наблюдавахме спад в амплитудата и латентността на Р1, която беше най-висока в музикалната група в сравнение с контролните групи на връстниците им след две години обучение“, пишат учените. „Освен това ако се фокусираме само върху данните от втората година, музикалната група показва най-ниска амплитуда на Р1 в сравнение с контролната и спортната група в комбинация с ускорено развитие на компонента N1”.

Съавтори на проучването: учените невролози от Института за мозъка и творчеството Б. Раел Кан, директорите на Института за мозъка и творчеството Антонио Дамазио и Хана Дамазио.

Финансиране: Проучването е финансирано от Фонда за проучвания за мозъка и творчеството.

Източник: Емили Джерсема – Южнокалифорнийски университет

Източник: Neurosciencenews.com

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *