Subscribe to newsletter

Subscribe to the newsletter and you will know about latest events and activities. Podpisyvayse and you will not regret.

Няма учене без действие, смятат бъдещи учители

От Лиз Минео, Писател в „Харвард“

В първия си ден като учител преподавателят раздаде спагети, връв, тиксо и бонбони маршмелоу (наподобяващи локум – б. пр.) на осемте студенти, които се бяха наредили около маса, и ги помоли за 18 минути да построят възможно най-високата свободностояща конструкция и да поставят локума най-отгоре.

Създадено от дизайнера и автор Том Вужеч за насърчаване на екипната работа, лидерството и креативността, „предизвикателството на локума“ (“marshmallow challenge”) е перфектният начин Виктор Перейра Джуниър да започне своя курс „Въведение в педагогиката“ през летния следобед.

„Науката всъщност включва решаване на проблеми и сътрудничество“, казва на студентите Перейра, лектор по образование в „Харвардско висше училище по образование“ (HGSE). „Всичко, което трябва да знаете за преподаването на наука, се съдържа в предизвикателството на локума.“

Учениците работиха в групи, за да построят конструкциите от спагети. Когато времето изтече, техните творения се поклатиха няколко секунди, преди да се сринат под тежестта на локума.

„Имаше ли нещо, което можех да направя, за да ви помогна да се справите?“, попита студентите си Перейра. След кратка дискусия студент заяви с тревожен глас, че помощта на преподавателя би ограничила способността им да се научат сами.

Перейра, който зад гърба си има 14 години опит в преподаването на наука за гимназисти в Държавни училища в Бостън и който освен това е специалист-преподавател в програмата „Асистент-преподаватели в Харвард“, се усмихна със задоволство. Отговорът се крие в основата на дълъг и разпален дебат за образованието, като мненията на експертите се разделят относно това дали свободата, или структурата е най-добрият начин за постигане на максимални резултати в ученето.

Untitled1„Дали оставяме учениците да откриват сами, или им го предоставяме наготово?“, пита Перейра. „Има място и за двете. Дали обучаваме учениците да бъдат учени, или им помагаме да станат научно грамотни и информирани граждани?“

Студентите посещават курса на Перейра през лятото, навлизайки в сферата на педагогиката, като се учат да изготвят уроци, основани на въпроси, да разработват учебни планове и програми и да обмислят ролята си на обучители. През есента те ще имат редовна сесия, в която ще се фокусират повече върху преподаването на наука.

Курсът на Перейра е сред курсовете, предлагани чрез програмата „Обучение за преподаватели“, 11-месечна магистърска програма в HGSE, която има за цел да подобри преподаването в градските държавни училища и да помогне на учениците да станат независими в ученето и да мислят критично.

Отворена както към наскоро завършилите колеж, така и към професионалисти в средата на кариерата си, програмата предлага практически опит в преподаването в училища в Бостън, Кеймбридж, Съмървил и Челси със специален фокус върху социалната справедливост и равенството. Наред с уроците за това как се преподава наука, английски език, история и социални науки, бъдещите учители посещават и курсове по раса и власт в градските класни стаи, градската младеж и преподаването в градските училища.

Компонентът социална справедливост беше много примамлив за Сам Фогъл, който мечтае да помага на гимназистите да изучават биология и раса, хранене и здраве, астма и замърсяване.

„Причината, поради която съм тук, е, че искам да науча повече и да бъда по-добър обучител“, казва Фогъл. „Нашата роля като обучители е да информираме учениците за въпросите, свързани с неравенството в страната и света. Искам учениците ми да знаят какво се случва около нас, дори ако то не е пряко свързано с материала.“

Курсът на Перейра също така подчертава необходимостта да направи науката значима за ежедневието на учениците, вместо да ги кара да помнят факти, теории и формули. Науката е свързана с извършване на наблюдения, намиране на модели и задаване на въпроси, като всичко това е приложимо във всяка една сфера, отбелязва Перейра.

Бъдещите учители са насочвани да преподават заедно с преподаватели ветерани и се учат с действия как да подготвят уроци и да ги преподават. За Емили Доналдсън това се е оказало ценна стъпка към преподаването с увереност.

„Ние се учим как да управляваме класната стая“, казва Доналдсън, която обича биологията и преподаването и съчетава програмата с последната година в колежа. „Също така как да преподаваме с въпроси, да насърчаваме дискусии и да се подготвяме за уроците, така че да предотвратим безпокойството.“

Програмата е помогнала на Ерин Блек да бъде по-внимателен с влиянието, което тя може да има като преподавател в градските училища. „Харвард ме тласна стъпка напред – казва Блек, която е преподавала, преди да започне магистърската програма – и ме накара да се замисля какво означава това за мен и моите ученици.“

За Перейра основната поука от програмата е учене, основано на преживяванията. С „предизвикателството на локума“ и с всичко извън него преподавателите трябва да помогнат на учениците да усвоят начините, чрез които да откриват неща сами.

„Някои начинаещи учители и дори учители ветерани обичат да са ефективни и да казват всичко на учениците“, казва той. „Нашите бъдещи учители се учат, че трябва да планират уроци, в които учениците са отговорни за своето обучение. Те трябва да позволяват на учениците да бъдат главни действащи лица в класната стая, а не просто публика.“

Източник: Editor’s Pick Popular

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *