Subscribe to newsletter

Subscribe to the newsletter and you will know about latest events and activities. Podpisyvayse and you will not regret.

„Убива“ ли училището креативността на вашето дете?

„Убива“ ли училището креативността на вашето дете? И има ли значение това?

Механично заучаване, контролиращи учители и „фиксиране“ върху стандартните тестове съсипват креативността на децата според един директор на училище, който е приел за своя мисия да промени това.

Пол Браунинг е директор в училище Свети Павел в Северен Брисбейн от 2008 г. и се надява да убеди федералното правителство да разгледа по-внимателно творческото преподаване в основните и средните училища.

„Повечето учители са запознати с великия цитат на Сър Кен Робинсън, който казва, че училищата успешно убиват креативността„, казва д-р Браунинг пред предаването News Breakfast по ABC.

„Мисля, че това става още повече в Австралия, тъй като ние сме толкова фокусирани върху стандартните тестове и оценяването спрямо националните стандарти“.

Той споделя, че е от изключителна важност за учителите да намерят нови начини за подхранване на креативността, тъй като сегашната система е станала твърде строга.

Ние преподаваме машинално. Принудени сме да преподаваме според тестовете„, споделя той.

В резултат на това, реално ние убиваме креативността у младите хора и когато те достигнат до университетите, няма смисъл да се опитваме да съживим нещо, ако то вече е загинало„.

Въпросът за креативността и иновациите попадна в центъра на вниманието през последните години, тъй като технологичните промени пораждат огромни промени на пазара на труда.

В отговор през ноември федералното правителство стартира проучване, за да гарантира, че системата за университетско образование в Австралия произвежда кадри, които са в състояние „да отговарят на потребностите на бъдещата работна сила, с фокус върху иновациите и креативността“.

Проучването по-конкретно ще разгледа „степента, в която учениците завършват училище като притежават необходимите им умения за работните места сега и в бъдеще“.

Д-р Браунинг казва, че това е похвална цел, но той е подал документ, в който иска условията на заданието да бъдат разширени и извън университетското образование, така че да се включат и основните и средните училища.

„Нашият аргумент е, че няма смисъл да се възкресява [креативността] на ниво университетско образование, ако тя вече е била унищожена от училищната ни система в момента“, заявява той.

Това мнение се споделя от доцент Кей Маргетс, която се занимава с проучвания на ранното детство в Университета в Мелбърн.

„Имаме изключително натоварена учебна програма, така че няма много възможности за децата да отделят време да бъдат изобретателни, да бъдат креативни„, казва тя.

„Тази натоварена учебна програма ограничава желанието на учителите да отделят време на даден голям въпрос и да се задълбочават в него. Те трябва да преминат към следващото нещо, в противен случай звънецът ще иззвъни и те ще трябва да влязат в следващия час”.

Въпреки че д-р Маргетс приветства по-нататъшното проучване на креативността в ранна детска възраст, тя обаче е много внимателна по отношение на това да не се направи сегашното проучване твърде широкообхватно и да се размие неговото въздействие.

Последният преглед на националната учебна програма е завършен през 2014 г. и говорителят на Федералния министър на образованието, Саймън Бирмингам, тази седмица заяви, че няма планове да се разшири сегашното проучване, за да се разгледа ситуацията извън нивото на университетското образование.

Все пак това не означава, че д-р Браунинг няма други предложения за учителите в краткосрочен план.

„Вероятно едно от най-важните неща, които учителите могат да направят е да изпуснат контрола“, казва той.

„Като възрастни на нас ни харесва да контролираме света наоколо и в клас учителите имат тенденцията да харесват контрола, който и упражняват в действителност“.

„Предполагам, че това е онзи вид контрол и страх, че няма да се постигне нещото… онова нещо, което си мислите, че трябва да бъде постигнато. Това създава онези задръжки и езика, който използваме, когато преподаваме на малки деца, което ги поставя в положение да не искат да поемат рискове или да опитват нови неща“.

Автор: PATRICK WOOD, ABC NEWS BREAKFAST

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *