Subscribe to newsletter

Subscribe to the newsletter and you will know about latest events and activities. Podpisyvayse and you will not regret.

31 неща, които децата ви трябва да правят, вместо да пишат домашни

Автор: Джесика Смок

Има много аспекти от моята над десетилетна кариера като учител, с които се гордея. Репутацията ми да давам много домашни не е един от тях.

През по-голямата част от кариерата ми като учител преподавах на пети и шести клас. Понякога давах домашни за повече от два часа. Децата много се оплакваха, но родителите рядко го правеха, поне не пред мен. Мисля, че родителите в повечето случаи се чувстваха също като мен: а именно, че домашните са най-добрият начин за упражняване на практика на новите умения, че те учат децата на отговорност и им помагат да развиват сериозна работна етика, както и че това е възможност да се помисли по новонаучените неща.

Но най-вече, родителите на моите ученици и самата аз се страхувахме и то сериозно, че нашите деца ще изостанат – ще изостанат в сравнение със съучениците си в следващия клас, ще изостанат в сравнение с децата в съседното училище, ще изостанат в сравнение с децата в други държави. Домашните се считаха за един от многото начини това да не се случи.

Аз не грешах изцяло за всичко казано по-горе и все още вярвам в много от тези неща. Но само за учениците в основните училища и в гимназиите (и не задачи, които отнемат часове). Не и за учениците в началните училища и със сигурност не за децата в детските градини или в предучилищна възраст.

Когато влязох в докторска програма по образователна политика, научих за изследване, което твърди, че домашните не са добри за малките деца. Не само, че те не успяват да подобрят резултатите от научна гледна точка на учениците в началните училища, но реално те могат да навредят на отношението на децата към училището и на физическото им здраве. В преглед на наличните изследователски проучвания, Харис Купър, водещ изследовател, прекарал десетилетия в проучване на ефекта от домашните, достига до заключението, че “няма доказателства, че какъвто и да било обем домашни подобрява научните резултати на учениците в началните училища.”

Когато в института за следдипломна квалификация станах майка, от собствен опит разбрах точно колко уморени и претрупани могат да бъдат децата след цял ден в детската градина, предучилищната възраст или началното училище, често последван от още извънкласни дейности. След часове, прекарани седнали и ангажирани с дейности, ръководени от възрастни хора, умовете и телата на децата имат нужда от други преживявания, когато се приберат у дома, а не от още учебни занимания.

От академична гледна точка домашните не просто не осигуряват ползи за малките деца, но те дори могат да бъдат вредни. Домашните също така заместват другите забавления, които са целесъобразни за развитието на децата, както и ценни дейности – дейности, които им помагат да израснат като здрави, щастливи възрастни.

И така, кои са някои от нещата, които децата могат да правят в часовете след края на учебния ден и преди времето за лягане?

1 | Скачане на въже.

Важна част от начина, по който се развива съзнанието на малките деца, е чрез свободни, самостоятелно насочвани игри. Според Дейвид Елкинд, доктор по философия, автор на „Силата на игрите: как спонтанните, творчески дейности създават по-щастливи, по-здрави деца“, сега свободните игри са по-важни от всякога преди, тъй като междучасията са намалени или изцяло премахнати, а графиците на децата са по-натоварени от всякога.

Елкинд пише: “Чрез игрите децата създават нови преживявания, от които се учат, и този самостоятелно създаден опит им дава възможност да придобият социални, емоционални и интелектуални умения, които не могат да получат по какъвто и да било друг начин”.

2 | Разговори с родителите.

От безброй много приятели съм чувала за ежедневната им битка с усилията на децата им от началните училища да се справят с домашните и колко негативно това се отразява на взаимоотношенията помежду им.

Вместо родителите да измъчват непрекъснато преуморените си деца да си напишат домашните, с които те всъщност са твърде малки да се справят сами, семействата трябва да прекарват повече време като разговарят как е минал деня им. Реално разговорът е най-добрият начин за всички нас – особено за малките деца – за да се учим за заобикалящия ни свят и да възпитаваме съпричастие.

3 | Сън.

Националната фондация за съня определя приблизително, че между 25 и 30% от децата не спят достатъчно. Липсата на сън може да причини всякакви проблеми у децата, включително лоша концентрация, поведенчески проблеми, затруднения в ученето, раздразнителност и напълняване. Но дори и много малко допълнителен сън може да има огромно въздействие. Едно проучване е установило, че само 20 минути допълнително сън може да доведе до повишаване на оценките на децата.

4 | Самостоятелно четене.

Повечето от нас знаят, че усвояването на добри навици (и да се надяваме любовта към четенето) е от изключително значение за доброто справяне в училище. Домашните, обаче, могат всъщност да попречат на времето, което децата прекарват в четене.

5 | Слушане на книга.

Проучванията показват, че децата, които четат на глас, се справят по-добре в училище и имат по-богат речник.

6 | Подреждане на мозайка (пъзъл).

Способността на децата да си играят сами без възрастни (наречена „самостоятелна игра“) изгражда увереността им и намалява напрежението.

7 | Качване по пързалката отдолу нагоре.

“Рисковите” игри — дейности като например качването на дърво — са полезни за децата. Те трябва да изследват собствените си ограничения, да могат да оценяват рисковете и да се учат как да преговарят в заобикалящата ги среда.

Изследователите имат теория, че рисковите игри, идентифицирани във всички култури и при други бозайници, играят еволюционна роля при подготовката на поколението за живот без онези, които се грижат за тях.

8 | Ровене в прахоляка.

Другият вид игра – сензорната – също е изключително важна за развитието на децата. Когато оформят глина или рисуват с пръсти, те стимулират усещанията си. „Сензорният опит дава възможности без твърд отговор, при което процесът е по-важен от продукта“, обяснява преподавател, който работи с малки деца. „Как децата използват материалите и значително по-важно от това, което те правят с тях”.

9 | Игра с приятел в пясъчника.

Успоредните игри или игри, при които децата си играят в близост едно до друго, започват още при прохождащите малчугани. Но дори и за по-големите деца, успоредните игри могат да помогнат за развитието на изключително важни социални умения.

10 | Помощ при подготвянето на вечерята.

Децата, които научават за нови храни и как да ги приготвят, е по-вероятно да изберат по-питателни храни впоследствие.

11 | Разхождане на кучето.

Децата, които помагат в грижите за домашните любимци, могат да са по-спокойни, има по-малка вероятност да развият алергии и астма и са по-активни.

12 | Доброволна работа в приют за животни.

Дори децата, които нямат домашни любимци, могат да извлекат полза от това да прекарват време около животни. Емоционални и психологически ползи от това могат да се установят, когато децата полагат грижи за наранени животни и поемат отговорност да се грижат за домашните любимци на други хора.

13 | Засаждане на градина.

Децата, които работят в градини, могат да постигат по-високи резултати в областта на науката, от децата, които не го правят. Това е така, тъй като те се ангажират активно с научни концепции и практикуват уменията си по математика, докато учат за растенията.

14 | Свирене на музикален инструмент.

Според едно проучване мозъците на децата, които се занимават с музикални дейности – свирят редовно на музикален инструмент и участват активно в музикални групи – са по-добре настроени за придобиване на умения, свързани с грамотността.

15 | Време, прекарано в къщата на баба.

Насърчаването на взаимоотношения между множество поколения може да научи децата на много уроци. Те могат да научат как други възрастни – примери за подражание в живота им – се справят с конфликтите, създават и договарят правила и рутинни дейности и как те възприемат семейните традиции.

16 | Участие в проект в полза на общността.

Чрез доброволчеството децата могат да станат по-благодарни, съпричастни и да се чувстват по-свързани с по-голямата заобикаляща ги общност.

17 | Рисуване.

За децата, които изпитват затруднения да се изразяват вербално, рисуването може да е начин да се отпуснат и да комуникират по различен начин.

18 | Провеждане на научен експеримент.

Децата по природа са любопитни и искат да знаят как работят нещата. Научните опити извън класната стая могат да бъдат особено ефективни в това да научат децата на научно мислене.

19 | Игра с обличане в костюми.

Трудно е да се надцени значението на творческите игри от типа „да се престорим“ или „да си фантазираме“ за креативността на децата и уменията им за разрешаване на проблеми в бъдеще. Когато децата се преструват, че са супер герои или говорят на плюшените играчки, те се учат за социалните роли, което създава предпоставки за усвояване на знания впоследствие и обработват идеи от заобикалящия ги свят. Всъщност едно проучване твърди, че децата, които не играят измислени игри, може реално да имат затруднения в класната стая по-късно.

20 | Борба с братя или сестри.

Играта на „борба“ не е същата като агресията. Тя е буйна, свободна, енергична, щастлива игра с цялото тяло. Децата усвояват умения за вземане на решения, освобождаване на стреса, подобряване на способността си да разчитат социалните сигнали и да подобряват сърдечно-съдовото си здраве.

21 | Почистване на стаята.

Когато децата прекарват следобедите си в писане на домашни, често не им остава време да помагат в домакинската работа и с други задачи. Марти Росман, изследовател от Университета в Минесота, е установил, че един от най-добрите признаци за бъдещия успех на детето е това дали то е допринасяло при изпълнението на задълженията в домакинството като малко.

Според Росман: „Чрез включване в домакинските задължения, родителите учат децата си на отговорност, как да допринасят в живота на семейството, създават у тях чувство за съпричастност и умение да се грижат за себе си”.

22 | Писане на разказ.

Чрез писането на разкази децата могат да изразят чувствата си, да развият въображението си и да практикуват уменията си от фината моторика.

23 | Изключване.

„Времето за почивка“ е точно толкова важно колкото и играта. Авторите на „Претоварени и неподготвени: стратегии за по-силни училища и щастливи и успешни деца“ твърдят, че всяко дете има нужда от ВИПВС: време за игри, за почивка и време със семейството.

Времето за почивка е времето, в което на децата е позволено буквално да не правят нищо, а например да седят и да слушат музика или да зяпат в тавана. Това са моментите, които позволяват на децата да мислят, да си почиват и да пренастроят съзнанията и телата си.

24 | Медитация.

Децата също могат да извлекат ползи от медитацията. Проучвания са установили, че съсредоточаването и медитацията могат да подобрят поведението, фокуса и да намалят импулсивността.

25 | Създаване на колаж.

“Конструктивната игра” – построяване на укрепление, правене на снежен човек – е ориентирана към постигането на дадена цел и включва децата в изграждането на нещо чрез използване на инструменти и материали. Конструктивната игра също така има важна роля за развитието на комуникационните, математическите и социално-емоционалните умения на децата.

26 | Слушане на класическа музика.

Едно проучване е установило, че пускането на класическа музика на децата може да подобри уменията им за слушане и концентрация, както и самодисциплината им.

27 | Учене как се плете.

Плетенето, шиенето и плетенето на една кука са хобита, които могат да помогнат за подобряването на фината моторика, координацията и за развитието на по-продължителни периоди на фокусирано внимание.

28 | Снимане на снимки.

Според един фотограф, който преподава фотография на деца в Канада: “Фотографията може да помогне за развитието на гласа, визията и идентичността на детето, тъй като е свързана със семейството, приятелите и общността.

29 | Каране на колело.

Децата, които са физически активни, както и възрастните!, имат по-силни сърца, дробове и кости. По-малко вероятно е те да развият рак или да имат наднормено тегло и е по-вероятно да се харесват.

30 | Слушане на дълга приказка за лека нощ.

Бебетата, децата и възрастните спят по-добре, когато имат регулярна (без бързане) рутина преди лягане. Децата, които нямат такава рутина, е по-вероятно да имат поведенчески проблеми, да са хипер активни и да страдат от емоционални трудности.

31 | Играта “Саймън каза”

По време на игри, изискващи сътрудничество, децата работят заедно, за да постигнат обща цел. Може да има лидер и така децата започват да научават какво са социалните договори и социалните правила.

Когато на малките деца се дават домашни, това не подобрява резултатите им в усвояването на познания. Във всеки случай ученето в училище е само една форма на усвояване на знания. Домашните отнемат от времето, с което те разполагат, за да се ангажират с безкрайно много други форми на учене, като например социални, физически и емоционални, както и времето за почивка.

Нашите деца заслужават шанса да прекарват цялото си време извън училище като правят най-важното от всичко: да бъдат деца.

Leave A Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *